Регенерацията е процес на възстановяване на отделни увредени части от организмите.  Осъществява се на молекулно ниво и е контролирано от гените.  Чрез нея,  някои определени организми могат да си възстановят почти изцяло своите органи и тъкани.  Репаративната регенерация е процес на пълно възстановяване на увредената структура на организма  на даден индивид,  а физиологичната регенерация представлява способността на някои изхабени клетки за възстановяване,  по естествен път,  вследствие на нормалните им функции–например чревната лигавица при човека,  еритроцитите и т. н.  Физиологичната регенерация е естествен процес,  който често нарушава правилото за необратимото диференциране на клетките.  С нея става възможно заздравяването на малки и големи рани,  които в друг случай,  биха довели до смъртта на човек.

По известни методи на регенерация са:

  • Метод PRP
  • Метод PRF
  • Метод Sanakin
  • Метод Rigenera

Интересът към лечението с кръвта и нейните компоненти е от незапомнени времена.  На кръвта са се приписвали тайнствени свойства,  считали са я за елексир на младостта и символ на вечният живот,  а даже е използвана и за магически цели.  Никой не знае,  кога за първи път,  кръвта започва да се използва с лечебна цел.  По исторически данни,  още древните инки са правили кръвопреливания.  Някои други изследвания сочат 47 год,  преди новата ера.  В Европа масовия интерес към лечението с кръв се появява през 1628 година.  Понастоящем е трудно да се каже,  на кой учен всъщност му е дошла добрата идея, че най-безопасното лечение с кръв,  всъщност представлява лечението със собствената човешка кръв,  или така нареченото „автоложно кръвно лечение”.  Добрата идея е на Макс Шед,  във втората половина на 20 век,  с използването на „автохемопломба“.  В този период са били известни два основни метода на терапия,  а именно – извличане на предполагаемият причинител на заболяването от организма и повторното му въвеждане в тъканите: автосеротерапия и автогенна ваксинация.  Исторически литературата по автохемотерапия,  съдържа многочислени примери за безопасност на вътре мускулното въвеждане на инжекциите с автологична плазма.  „Преливането” на автологична кръв е най-безопасното преливане,  което може да получи един пациент.  Отсъствието на риск при автоимунизациите,  свързан са антигенна реакция от тромбоцити,  еритроцити,  левкоцити или  плазмени белтъци,  значително снижава рискът от неблагоприятни последствия.  И така,  десетки години по-късно,  учените започват да разгадават тайнствата на кръвта.  Кои са онези магически вещества,  които имат този силен противовъзпалителен ефект и по какъв начин,  тъканите се запазват,  е въпросът,  който често си задават учените.

През 1950 година, се стига до откриването на човешките растежни фактори(HGF).
Двама учени, в лицето на американският биолог Стенли Коен и италианският учен Рита Монталчини, работят в едно и също направление. Те си поделят Нобеловата награда за медицина през 1986г. Коен открива невронен растежен фактор, а след това открива и епидермален растежен фактор (epidermal growth factor). Неговите изследвания се оказват от съществено значение за разбирането на развитието на раковите заболявания и проектиране на лекарства против тях.
Блестящия ум на проф Рита Монталчини в „The saga of the nerve growth factor“, описва какво е да предскаже непредсказуемото: от тумор на мишки, придаден на кокоши ембрион, през змийска отрова и слюнни жлези на мишка, да откриеш биомолекула, която стимулира растежът на клетки. Пример за евристика. Тя открива NGF и 35 години след това, е удостоена с Нобелова награда.
Понастоящем цялата световна медицина работи в сферата на човешката регенерация.